Стандарт/История на Породата...

FCI-стандарт №61,
произход: Швейцария
Дата на на публикация на валидния
оригинален стандарт: 24.III.1993 г.
Използване: куче пазач,
куче придружител, дворно куче
Класификация FCI: група II
(Пинчер и шнауцер, молос
и швейцарски алпийски кучета)
Секция 2.2 (Молос от тип планинско куче)
Без работно изпитание

Кратък исторически преглед:
През XI век в дефилето на Големия Санбернарски проход
бил построен манастир като подслон за пътници и търговци на 2469 м.
надморска височина. Там от средата на XVII век се отглеждали големи
планински кучета за паене и защита. Съществуването на тези кучета е
документирано с картини от 1695 г. и писмено в бележки от архива на манастира
от 1707 г. Много скоро кучетата били използвани като придружители и особено
като спасители на загубили се в снега и мъглата хора. Публикуваните на много
езици хроники за редица спасени човешки живота, както и разказите на войниците,
които през 1800 г. преминали през прохода с Наполеон, разпространявали из цяла
Европа доброто име на Санбернарските кучета. Тогава те се наричали "Бари-кучета"
и легендарният Бари е станал техен прототип. Хайнрих Шумахер от Холинген - близо
до берн, е първият, който през 1867 г. започва да издава документи за произхода на
неговите кучета. През февруари 1884 г. е издадена първата "Швейцарска книга за родо-
словията на расовите кучета". Първото записано Сенбернарско куче е Леон, а следващите
28 записвания също се отнасят за Сенбернарски кучета. На 15 март 1884 г. е основан
"швейцарски клуб за Сенбернарски кучета" в Базел по време на Международния конгрес на
кинолозите (2 юни 1887 г,(, Сен Бернарът е признат официално като швейцарска порода
кучета и се определя стандарт на породата. От тогава Сен Бернарът се счита за швейцарско
национално куче.

Общи външни признаци:
Съществуват две разновидности на Сен Бернара: късокосмест и дългокосмест. Двете
разновидности са със значителна големина и притежават хармонично, силно и
мускулесто тяло, с импозантна глава и съсредоточен израз на лицето.
Поведение и характер (нрав):
нравът му е добър, по темперамент е спокойно до жизнено, бдително куче.
НАЙ-ВАЖНИ ПРОПОРЦИИ:
Идеална пропорция - височината на холката спрямо дължината на тялото (мерено от
гръдната кост до задницата е 5:6. Иделно отношение на холката спрямо дълбочината
на гръдния кош е показана на фиг. 2.

ГЛАВА:
Общо: силна и импозантна.
Горна част на главата: силна, широка, в профил и гледана отпред - леко изпъкнала,
странично минава леко закръглена към бузите, по посока към муцуната тя е остро
спадаща. Задната гкавна кост е умерено подчертана. Горните дъги на очите са силно-
развити.Започващите от челния израстък бръчки достигат постепенно до задната главна
кост, като преминават по средата на горната част на главата. Кожата на челото образува
бръчки над очите. Във възбудено състояние те се изразяват по-силно. При силна възбуда
мястото, където започват ушите, и горната част на главата образуват една линия (Фиг. 3).

Чело: Забележително изразено.

Мцуна: къса, равномерно широка, носната кост е права, с лека вдлъбнатина .

Нос: широк и ъгловат, ноздрите са добре отворени, черен цвят.

Устни: краищата на устните са черни. Горните устни са силноразвити и провисващи,
образуват широка дъга към носа. Ъгълчетата на устата остават видими.

Челюсти: силни, равномерни и пълни. Захапката е ножицовидна или клещовидна, обърната
ножична захапка е допустима. Допуска се липсата на PM1.

Очи: средноголеми тъмнокафяви до лешниково кафяви, дълбоко разположени, гледат
благо, по възможност са затворени; краищата на клепачите са напълно пигментирани.
Разбира се, краят на клепача е укрепен. Допуска се лека гънка с леко виждаща се конюн-
ктива на долния клепач и също на горния.

Уши: те са средноголеми, поставени високо, широки. Ушните миди са силноразвити. Ушните
висулки са гъвкави, триъгълни със закръглени краища. Задният край е леко стърчащ,
а предният - прилепнал към бузите.

Шия: мощна, умерено развита.

ТЯЛО:
Общо: тялото е имозантно и хармонично

Горна профилна линия: холката е добре изразена; от холката до поясницата линията е
права ; крупата пада леко, преминавайки постепенно към началото на опашката.

Гръб: широк, мощен и здрав.

Гръд: гръдният кош е умерено дълбок с добре изпъкнали ребра, които стигат до подрамото.

Корем и долна профилна линия: леко издигната към задната част.

Опашка: в началото широка и мощна. Опашката е дълга и тежка. Последният прешлен на
опашката стига най-малко до скакателната става; в покой опашката виси право надолу или
в долната си част е леко извита нагоре. Във възбудено състояние опашката е вдигната
нагоре. Във възбудено състояние опашката е вдигната нагоре.

КРАЙНИЦИ:
ПРЕДЕН КРАЙНИК:
Общо: разположението е по-скоро широко. Гледани отпред предните крака са прави и
успоредни.

Раменна става: разположена наклонено, мускулеста, добре прилягаща.

Горна част на предния крак: еднакво дълга или малко по-къса от раменната става;
ъгълът между раменната става и горната част не е много тъп.

Лакът: приляга.

Долната част на предния крак: права, със силни кости, мускулеста,

Средна част на предния крак: гледана отпред тя е вертикално разположена, гледана
отстрани, тя е леко сгъната.

Предни лапи: широки, затворени, със здрави силно изпъкнали нокти.

ЗАДЕН КРАЙНИК:
Общо: умерено сгънат и мускулест; гледани отзадт, задните крака са успоредни и не са
разположени близко.

Бедрена става: здрава, мускулестам бутовете са широки.

Колянна става: добре сгъната, не е обърната нито навън, нито навътре.

Подбедрена става: разположена наклонено, сравнително дълга.

Скакателна става: леко огъната и здрава.

Средна част на заден крак: гледана отзад - право и успоредно разположена.

Задни лапи: широки, затворени, със здрави и силно изпъкнали нокти. Петият пръст е тър-
пим, доколкото не пречи на движението.

Начин на движение: хармонично, с добро тласкане от задните крака; предните и задните
лапи се преместват праволинейно.

КОЗИНА:

Късокосмести: покриващият косъм е гъст, гладък, здрав и прилягащ. Козината е обилна.
Бутовете са много окосмени; опашката е с плътен слой косми.

Дългокосмести: среднодълъг покриващ слой с обилно количество косми, в областа на
задницата и крупата козината е леко къдрава. Бутовете са силно окосмени.Муцуната и ушите
са със къс косъм;
опашката е рунтава.

Цвят на козината: основният цвят е бял с по-малки или по-големи червенокафяви петна до
голям червенокафяв покриващ слой на гърба и слабините. Разкъсаното палто (с бяла про-
биваща покривка) е равностойно. Допуска се червено-кафяв покриващ слой, прекъснат от
бели петна. Толерира се жълто-кафяв цвят. Желателни са тъмни краища на главата.
Толерира се черно по тялото.

Маркиране: гърдите, лапите, върхът на опашката, носовата лента, петното на челото и на
врата трябва да бъдат бели. Желателни са бяла яка, както и симетрична тъмна маска -
липсата не е недостатък, но при племенно развъждане се отчита.

РАЗМЕРИ:
Минимални размери: голямо мъжко куче - 70 см.; женски кучета - 65 см.. Максимални разме-
ри: голямо мъжко куче - 90 см.; женски кучета - 80 см. Кучета, които са превишили максимал-
ния размер, не се подценяват при условие, че тялото изглежда хармонично и движенията
на кучето са коректни.

НЕДОСТАТЪЦИ: Всяко отклонение от посочените по-горе точки трябва да се счита за недос-
татък. Тяхното преценяване зависи от степента на отклонение и трябва да се обърне внима-
ние до каква степен е зсегнато най-важното. Недостатъците са:

-Недостатъчно изразен пол;
-Нехармонично тяло;
-Силно образуване на бръчки на главата и шията;
-Прекалено дълга или прекалено къса муцуна;
-Падащи навън устни на долната челюст;
-Липсващи зъби освен PM1;
-Ниско поставени уши;
-Светли очи;
-Ентропия, ектропия;
-Клепачите са хлабави (прекалено отпуснати);
-Смъкнат гръб, шаранов гръб;
-Изпъкнала нагоре или силно падаща задница;
-Опашката е навита и се намира на гърба;
-Изкривени или силно извити предни крака;
-Кос и О-оформен заден крак;
-Неправилни движения;
-Къдрав косъм;
-Непълна или липсваща пигментация на носа, областта около носа, на устните и клепачите;
-Липсващи маркировки, например червенокафяви пръски по бялото;
-Нестабилен характер и агресивност.

ДИСКВАЛИФИЦИРАЩИ НЕДОСТАТЪЦИ:

-Напълно бяла или напълно червенокафява козина;
-Козина със съвсем друг цвят;
-Сини очи или очи с различни цветове;
-Липса на един или два тестиса в скротума